Самодива (Вики)
535 5960
22 мая 2015 г., 14:52  

Детелини 

  Поэзия
860 0 10

Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.

Усмихват се горчиво на сърцата,
защото с детска вяра ги намират
и търсят свое щастие в листата,
които тихо, без сълза, умират.

Желания добри не изпълняват,
не им остава сила да ги чуват.
В дланта наивна леко се стопяват
и старите вълшебства си сънуват.

Когато детелините са тъжни,
магическите сокове пресъхват,
но помнят, че преди смъртта са дължни
поне в една усмивка да възкръснат.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • Дано никога не увяхват вълшебните им листенца !
    Много топлинка...
  • Четирилистните детелини сами намират хората.
    Знам, защото имам стотици.
    Но не те ни правят щастливи, а мисълта ни за тях!
    Поздрав, Вики!
  • Когато детелините тъгуват
    не виждат синевата на мечтите,
    но знаят, че умеят да лекуват
    и пият всички капки от очите...

    Много хубаво, поздрави!
  • Уж непретенциозен, а всъщност магически стих! Поздравления!
  • Не съм суеверна, но веднъж намерих за половин час две четирилистни детелини без да ги търся. Те просто дойдоха при мен и разбира се, чувството бе вълшебно... Много красив стих, Вики!
  • Красива идея и изпълнение!
  • Чудесно пролетно настроение...
  • Детелина... Скромното растение, което свързваме с едно много красиво поверие. Спомняме си за него, търсим стръкчето сред тревите, едва когато имаме дефицит на надежда. Съзнаваме колко наивна всъщност е представата ни, но няма човек, който откривайки заветните четири листенца, да не добави нещичко към вярата си в доброто случване.
    Обаче... Стихотворението е създадено така, че да излиза извън рамките на споменатото поверие. Нямам представа дали и преди, някой е развил по подобен начин идеята, поне аз не съм го срещал другаде. Тук детелините могат да бъдат отъждествени и с хората. Онези тихи, незабележими люде, често живеещи в собственатата си скръб или болка, но способни да възкресят усмивката у нуждаещия се, да върнат вярата му. Тези хора са детелини, притежаващи четвъртото листенце – непресъхващ извор на доброта.
  • Прекрасно е, Вики!!!
Предложения
: ??:??