22.05.2015 г., 14:52  

Детелини

1.1K 0 10

Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.

Усмихват се горчиво на сърцата,
защото с детска вяра ги намират
и търсят свое щастие в листата,
които тихо, без сълза, умират.

Желания добри не изпълняват,
не им остава сила да ги чуват.
В дланта наивна леко се стопяват
и старите вълшебства си сънуват.

Когато детелините са тъжни,
магическите сокове пресъхват,
но помнят, че преди смъртта са дължни
поне в една усмивка да възкръснат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Дано никога не увяхват вълшебните им листенца !
    Много топлинка...
  • Четирилистните детелини сами намират хората.
    Знам, защото имам стотици.
    Но не те ни правят щастливи, а мисълта ни за тях!
    Поздрав, Вики!
  • Когато детелините тъгуват
    не виждат синевата на мечтите,
    но знаят, че умеят да лекуват
    и пият всички капки от очите...

    Много хубаво, поздрави!
  • Уж непретенциозен, а всъщност магически стих! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...