May 22, 2015, 2:52 PM  

Детелини

  Poetry
1.1K 0 10

Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.

Усмихват се горчиво на сърцата,
защото с детска вяра ги намират
и търсят свое щастие в листата,
които тихо, без сълза, умират.

Желания добри не изпълняват,
не им остава сила да ги чуват.
В дланта наивна леко се стопяват
и старите вълшебства си сънуват.

Когато детелините са тъжни,
магическите сокове пресъхват,
но помнят, че преди смъртта са дължни
поне в една усмивка да възкръснат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Дано никога не увяхват вълшебните им листенца !
    Много топлинка...
  • Четирилистните детелини сами намират хората.
    Знам, защото имам стотици.
    Но не те ни правят щастливи, а мисълта ни за тях!
    Поздрав, Вики!
  • Когато детелините тъгуват
    не виждат синевата на мечтите,
    но знаят, че умеят да лекуват
    и пият всички капки от очите...

    Много хубаво, поздрави!
  • Уж непретенциозен, а всъщност магически стих! Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...