20 nov 2011, 16:15

Детето рисува

  Poesía
1.7K 0 20

 

                    — На малката Марта

 

Детето рисува със цветни боички.

Зелено – за роклята, жълто – косата.

Очички наливат живот във очички,

устата замълвя беззвучно устата.

 

И всяко петно е печат от сърцето.

Туп-туп... Разтуптяват се светлите краски.

Детето ги гледа и бърчи нослето,

а нейде в душата му чудото расне.

 

Детето рисува крила на детето.

Измислени, мисля си – няма такива.

Но после му виждам гърбеца, където

две чудни крила се разтварят и свиват.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз съм фен на "замълвя"
    Такова едно въздушно стихотворение - сякаш всеки миг ще литне
  • За да разбере детска рисунка човек трябва да е съхранил детето в себе си.
    Умееш да рисуваш и по детски!
  • Това "замълвя" много ми хареса
  • Трогната!
  • Всяко твое стихотворение е много истинско и изпълнено с живот. Притежаваш някаква особена сетивност за света. Резултатът е прекрасен.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...