Nov 20, 2011, 4:15 PM

Детето рисува

  Poetry
1.7K 0 20

 

                    — На малката Марта

 

Детето рисува със цветни боички.

Зелено – за роклята, жълто – косата.

Очички наливат живот във очички,

устата замълвя беззвучно устата.

 

И всяко петно е печат от сърцето.

Туп-туп... Разтуптяват се светлите краски.

Детето ги гледа и бърчи нослето,

а нейде в душата му чудото расне.

 

Детето рисува крила на детето.

Измислени, мисля си – няма такива.

Но после му виждам гърбеца, където

две чудни крила се разтварят и свиват.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм фен на "замълвя"
    Такова едно въздушно стихотворение - сякаш всеки миг ще литне
  • За да разбере детска рисунка човек трябва да е съхранил детето в себе си.
    Умееш да рисуваш и по детски!
  • Това "замълвя" много ми хареса
  • Трогната!
  • Всяко твое стихотворение е много истинско и изпълнено с живот. Притежаваш някаква особена сетивност за света. Резултатът е прекрасен.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...