20 нояб. 2011 г., 16:15

Детето рисува

1.7K 0 20

 

                    — На малката Марта

 

Детето рисува със цветни боички.

Зелено – за роклята, жълто – косата.

Очички наливат живот във очички,

устата замълвя беззвучно устата.

 

И всяко петно е печат от сърцето.

Туп-туп... Разтуптяват се светлите краски.

Детето ги гледа и бърчи нослето,

а нейде в душата му чудото расне.

 

Детето рисува крила на детето.

Измислени, мисля си – няма такива.

Но после му виждам гърбеца, където

две чудни крила се разтварят и свиват.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм фен на "замълвя"
    Такова едно въздушно стихотворение - сякаш всеки миг ще литне
  • За да разбере детска рисунка човек трябва да е съхранил детето в себе си.
    Умееш да рисуваш и по детски!
  • Това "замълвя" много ми хареса
  • Трогната!
  • Всяко твое стихотворение е много истинско и изпълнено с живот. Притежаваш някаква особена сетивност за света. Резултатът е прекрасен.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...