20 нояб. 2011 г., 16:15

Детето рисува

1.7K 0 20

 

                    — На малката Марта

 

Детето рисува със цветни боички.

Зелено – за роклята, жълто – косата.

Очички наливат живот във очички,

устата замълвя беззвучно устата.

 

И всяко петно е печат от сърцето.

Туп-туп... Разтуптяват се светлите краски.

Детето ги гледа и бърчи нослето,

а нейде в душата му чудото расне.

 

Детето рисува крила на детето.

Измислени, мисля си – няма такива.

Но после му виждам гърбеца, където

две чудни крила се разтварят и свиват.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм фен на "замълвя"
    Такова едно въздушно стихотворение - сякаш всеки миг ще литне
  • За да разбере детска рисунка човек трябва да е съхранил детето в себе си.
    Умееш да рисуваш и по детски!
  • Това "замълвя" много ми хареса
  • Трогната!
  • Всяко твое стихотворение е много истинско и изпълнено с живот. Притежаваш някаква особена сетивност за света. Резултатът е прекрасен.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...