15 sept 2009, 16:54

Детето в мен...

  Poesía
809 0 2

Детето още в мен живее,

виждам във очите му плама,

често чувам и гласа му,

той изпълнен е със доброта.

 

То често плаче,

очите му са пълни със тъга.

Понякога силно се смее,

не осъзнава сериозните неща.

 

Понякога приисква му се да извика,

да го чуят всички, да разберат за радостта

или пък иска да се скрие

и невидимо да стане за света.

 

С това дете във мен се мъча да се боря,

но често мисля, че греша.

Може би не трябва да го гоня,

то показва ми най-ценните неща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Буюклиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истината е, че това стихотворение , не показва начина по който се чувствам. Да аз съм си дете, детското си в в мен, докато пътувах просто изведнъж отвътре ми хрумна да го напиша
  • Хей,та ти си си още дете!Радвай се и не се опитвай да гониш детското
    у себе си!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...