15 сент. 2009 г., 16:54

Детето в мен... 

  Поэзия
567 0 2

Детето още в мен живее,

виждам във очите му плама,

често чувам и гласа му,

той изпълнен е със доброта.

 

То често плаче,

очите му са пълни със тъга.

Понякога силно се смее,

не осъзнава сериозните неща.

 

Понякога приисква му се да извика,

да го чуят всички, да разберат за радостта

или пък иска да се скрие

и невидимо да стане за света.

 

С това дете във мен се мъча да се боря,

но често мисля, че греша.

Може би не трябва да го гоня,

то показва ми най-ценните неща!

© Марина Буюклиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истината е, че това стихотворение , не показва начина по който се чувствам. Да аз съм си дете, детското си в в мен, докато пътувах просто изведнъж отвътре ми хрумна да го напиша
  • Хей,та ти си си още дете!Радвай се и не се опитвай да гониш детското
    у себе си!
Предложения
: ??:??