15.09.2009 г., 16:54

Детето в мен...

807 0 2

Детето още в мен живее,

виждам във очите му плама,

често чувам и гласа му,

той изпълнен е със доброта.

 

То често плаче,

очите му са пълни със тъга.

Понякога силно се смее,

не осъзнава сериозните неща.

 

Понякога приисква му се да извика,

да го чуят всички, да разберат за радостта

или пък иска да се скрие

и невидимо да стане за света.

 

С това дете във мен се мъча да се боря,

но често мисля, че греша.

Може би не трябва да го гоня,

то показва ми най-ценните неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истината е, че това стихотворение , не показва начина по който се чувствам. Да аз съм си дете, детското си в в мен, докато пътувах просто изведнъж отвътре ми хрумна да го напиша
  • Хей,та ти си си още дете!Радвай се и не се опитвай да гониш детското
    у себе си!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...