Sep 15, 2009, 4:54 PM

Детето в мен...

  Poetry
808 0 2

Детето още в мен живее,

виждам във очите му плама,

често чувам и гласа му,

той изпълнен е със доброта.

 

То често плаче,

очите му са пълни със тъга.

Понякога силно се смее,

не осъзнава сериозните неща.

 

Понякога приисква му се да извика,

да го чуят всички, да разберат за радостта

или пък иска да се скрие

и невидимо да стане за света.

 

С това дете във мен се мъча да се боря,

но често мисля, че греша.

Може би не трябва да го гоня,

то показва ми най-ценните неща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Буюклиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истината е, че това стихотворение , не показва начина по който се чувствам. Да аз съм си дете, детското си в в мен, докато пътувах просто изведнъж отвътре ми хрумна да го напиша
  • Хей,та ти си си още дете!Радвай се и не се опитвай да гониш детското
    у себе си!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...