Детето още в мен живее,
виждам във очите му плама,
често чувам и гласа му,
той изпълнен е със доброта.
То често плаче,
очите му са пълни със тъга.
Понякога силно се смее,
не осъзнава сериозните неща.
Понякога приисква му се да извика,
да го чуят всички, да разберат за радостта
или пък иска да се скрие
и невидимо да стане за света.
С това дете във мен се мъча да се боря,
но често мисля, че греша.
Може би не трябва да го гоня,
то показва ми най-ценните неща!
© Марина Буюклиева All rights reserved.