17 dic 2019, 7:46

Детски космос

  Poesía
2.4K 0 3

Детският космос е кристал отразяващ лъчи.

Малко или много нещо се чупи, когато

времето се отрази, а кристалът е крехък,

трябва да се пази. Детето на всеки грешник

ще прости, ако можеше да не пораствам.

Всичко детско скрито в мен е щастието,

което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,

защото детето не знае що е грозното пате,

за него всички са красиви лебеди,

докато не порасне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Успех!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Първият ми глас в това предизвикателство е тук. Темата и изпълнението хич не са лесни, но в този стих открих чудесна сплав между двете. А финалът е върхът!
    Поздравявам те и пожелавам успех.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...