Детският космос е кристал отразяващ лъчи.
Малко или много нещо се чупи, когато
времето се отрази, а кристалът е крехък,
трябва да се пази. Детето на всеки грешник
ще прости, ако можеше да не пораствам.
Всичко детско скрито в мен е щастието,
което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,
защото детето не знае що е грозното пате,
за него всички са красиви лебеди,
докато не порасне.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
