17.12.2019 г., 7:46

Детски космос

2.4K 0 3

Детският космос е кристал отразяващ лъчи.

Малко или много нещо се чупи, когато

времето се отрази, а кристалът е крехък,

трябва да се пази. Детето на всеки грешник

ще прости, ако можеше да не пораствам.

Всичко детско скрито в мен е щастието,

което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,

защото детето не знае що е грозното пате,

за него всички са красиви лебеди,

докато не порасне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Успех!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Първият ми глас в това предизвикателство е тук. Темата и изпълнението хич не са лесни, но в този стих открих чудесна сплав между двете. А финалът е върхът!
    Поздравявам те и пожелавам успех.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...