17.12.2019 г., 7:46

Детски космос

2.4K 0 3

Детският космос е кристал отразяващ лъчи.

Малко или много нещо се чупи, когато

времето се отрази, а кристалът е крехък,

трябва да се пази. Детето на всеки грешник

ще прости, ако можеше да не пораствам.

Всичко детско скрито в мен е щастието,

което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,

защото детето не знае що е грозното пате,

за него всички са красиви лебеди,

докато не порасне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Успех!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Първият ми глас в това предизвикателство е тук. Темата и изпълнението хич не са лесни, но в този стих открих чудесна сплав между двете. А финалът е върхът!
    Поздравявам те и пожелавам успех.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...