17 дек. 2019 г., 07:46

Детски космос

2.4K 0 3

Детският космос е кристал отразяващ лъчи.

Малко или много нещо се чупи, когато

времето се отрази, а кристалът е крехък,

трябва да се пази. Детето на всеки грешник

ще прости, ако можеше да не пораствам.

Всичко детско скрито в мен е щастието,

което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,

защото детето не знае що е грозното пате,

за него всички са красиви лебеди,

докато не порасне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • Успех!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Първият ми глас в това предизвикателство е тук. Темата и изпълнението хич не са лесни, но в този стих открих чудесна сплав между двете. А финалът е върхът!
    Поздравявам те и пожелавам успех.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...