17 дек. 2019 г., 07:46

Детски космос

2.4K 0 3

Детският космос е кристал отразяващ лъчи.

Малко или много нещо се чупи, когато

времето се отрази, а кристалът е крехък,

трябва да се пази. Детето на всеки грешник

ще прости, ако можеше да не пораствам.

Всичко детско скрито в мен е щастието,

което стискам и пазя, за да не изгубя себе си,

защото детето не знае що е грозното пате,

за него всички са красиви лебеди,

докато не порасне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • Успех!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало!
  • Първият ми глас в това предизвикателство е тук. Темата и изпълнението хич не са лесни, но в този стих открих чудесна сплав между двете. А финалът е върхът!
    Поздравявам те и пожелавам успех.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...