15 may 2025, 10:34

Детство

  Poesía
219 1 0

Аз често се връщам към моето детство,

разпалващо спомени мили до днес,

минаваха дните като във вълшебство -

безгрижни и леки с наивен финес.

Щастливо и радостно времето беше

и мъдростта в книгите ме заплени,

а слънцето сякаш по-силно блестеше,

разпалващо винаги смели мечти.

Игрите ни винаги внасяха радост,

в небето все търсихме наша звезда.

Мекиците бабини бяха ми слабост

и по-вкусни нямаше нийде в света.

Играехме с топка, шах, домино, с карти

и пеехме песни за тонус в захлас,

направихме кораб с принцеси, с пирати,

любими поети четяхме на глас.

С героите приказни вечно летяхме,

те даваха ни всемогъщи криле,

доволни и весели винаги бяхме.

Как искам отново да съм пак дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...