Детство

Аз често се връщам към моето детство,

разпалващо спомени мили до днес,

минаваха дните като във вълшебство -

безгрижни и леки с наивен финес.

Щастливо и радостно времето беше

и мъдростта в книгите ме заплени,

а слънцето сякаш по-силно блестеше,

разпалващо винаги смели мечти.

Игрите ни винаги внасяха радост,

в небето все търсихме наша звезда.

Мекиците бабини бяха ми слабост

и по-вкусни нямаше нийде в света.

Играехме с топка, шах, домино, с карти

и пеехме песни за тонус в захлас,

направихме кораб с принцеси, с пирати,

любими поети четяхме на глас.

С героите приказни вечно летяхме,

те даваха ни всемогъщи криле,

доволни и весели винаги бяхме.

Как искам отново да съм пак дете!