15.05.2025 г., 10:34

Детство

217 1 0

Аз често се връщам към моето детство,

разпалващо спомени мили до днес,

минаваха дните като във вълшебство -

безгрижни и леки с наивен финес.

Щастливо и радостно времето беше

и мъдростта в книгите ме заплени,

а слънцето сякаш по-силно блестеше,

разпалващо винаги смели мечти.

Игрите ни винаги внасяха радост,

в небето все търсихме наша звезда.

Мекиците бабини бяха ми слабост

и по-вкусни нямаше нийде в света.

Играехме с топка, шах, домино, с карти

и пеехме песни за тонус в захлас,

направихме кораб с принцеси, с пирати,

любими поети четяхме на глас.

С героите приказни вечно летяхме,

те даваха ни всемогъщи криле,

доволни и весели винаги бяхме.

Как искам отново да съм пак дете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...