15 мая 2025 г., 10:34

Детство

218 1 0

Аз често се връщам към моето детство,

разпалващо спомени мили до днес,

минаваха дните като във вълшебство -

безгрижни и леки с наивен финес.

Щастливо и радостно времето беше

и мъдростта в книгите ме заплени,

а слънцето сякаш по-силно блестеше,

разпалващо винаги смели мечти.

Игрите ни винаги внасяха радост,

в небето все търсихме наша звезда.

Мекиците бабини бяха ми слабост

и по-вкусни нямаше нийде в света.

Играехме с топка, шах, домино, с карти

и пеехме песни за тонус в захлас,

направихме кораб с принцеси, с пирати,

любими поети четяхме на глас.

С героите приказни вечно летяхме,

те даваха ни всемогъщи криле,

доволни и весели винаги бяхме.

Как искам отново да съм пак дете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...