27 ene 2008, 18:31

Детството - най-хубавото цвете

  Poesía » Otra
1.5K 0 5
Детството - най-хубавото цвете

"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството - най-хубавото цвете."
                                                  П.Дубарова


На Ради

Къде останаха ония вечери
в онуй детство - единствено нашето.
Със слънце златно, мечти разсъблечени.
Аз знам - спомените са страшни,

когато са за нещо толкова свято.
Усещам и ти още страдаш
по онуй детство - на слънце богато.
И ти като мен към него протягаш

длан с надежда да те докосне.
И с мъка разбираш, че си е отишло
онова детство - красиво и босо.
А ти се струва, че го чуваш как диша.

Толкова близо и все пак далече.
Не можеш да го догониш,
да се върнеш при ония вечери.
Остават само спомени.

27.Ян.08г.
11:10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...