27 янв. 2008 г., 18:31

Детството - най-хубавото цвете

1.5K 0 5
Детството - най-хубавото цвете

"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството - най-хубавото цвете."
                                                  П.Дубарова


На Ради

Къде останаха ония вечери
в онуй детство - единствено нашето.
Със слънце златно, мечти разсъблечени.
Аз знам - спомените са страшни,

когато са за нещо толкова свято.
Усещам и ти още страдаш
по онуй детство - на слънце богато.
И ти като мен към него протягаш

длан с надежда да те докосне.
И с мъка разбираш, че си е отишло
онова детство - красиво и босо.
А ти се струва, че го чуваш как диша.

Толкова близо и все пак далече.
Не можеш да го догониш,
да се върнеш при ония вечери.
Остават само спомени.

27.Ян.08г.
11:10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...