Детството - най-хубавото цвете
"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството - най-хубавото цвете."
П.Дубарова
На Ради
Къде останаха ония вечери
в онуй детство - единствено нашето.
Със слънце златно, мечти разсъблечени.
Аз знам - спомените са страшни,
когато са за нещо толкова свято.
Усещам и ти още страдаш
по онуй детство - на слънце богато.
И ти като мен към него протягаш
длан с надежда да те докосне.
И с мъка разбираш, че си е отишло
онова детство - красиво и босо.
А ти се струва, че го чуваш как диша.
Толкова близо и все пак далече.
Не можеш да го догониш,
да се върнеш при ония вечери.
Остават само спомени.
27.Ян.08г.
11:10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени