27.01.2008 г., 18:31

Детството - най-хубавото цвете

1.5K 0 5
Детството - най-хубавото цвете

"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството - най-хубавото цвете."
                                                  П.Дубарова


На Ради

Къде останаха ония вечери
в онуй детство - единствено нашето.
Със слънце златно, мечти разсъблечени.
Аз знам - спомените са страшни,

когато са за нещо толкова свято.
Усещам и ти още страдаш
по онуй детство - на слънце богато.
И ти като мен към него протягаш

длан с надежда да те докосне.
И с мъка разбираш, че си е отишло
онова детство - красиво и босо.
А ти се струва, че го чуваш как диша.

Толкова близо и все пак далече.
Не можеш да го догониш,
да се върнеш при ония вечери.
Остават само спомени.

27.Ян.08г.
11:10

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...