Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
8 ago 2018, 20:45

Деветата вълна 

  Poesía » Otra
1203 9 29

Стоя на камъка,

броя вълните

и чакам моята,

деветата вълна,

и тя пристига,

разпенила следите,

мощна и красива,

родена от бездна.

Вторачена във мен,

със пръски ме облива,

докосва ме със нежност,

ласки на жена,

а после връща се назад,

във недра се скрива,

един самотник, камъкът,

и деветата вълна.

 

Август,2018г

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Албена,заради твоят коментар отново я прочетох стиха си с удоволствие.
  • Прекрасно е, Гавраиле! И замисълът, и реализацията...
  • Ех,тези наши спомени Ангеле!Поздрав и на теб Приятелю.
  • Хубав стих Приятелю,представих си го и една песен прозвуча в съзнанието ми!!!"Петнадесет лалета"Поздравления !!!
  • Росица,когато слушам деветата симфония сякаш чувам грохота на душата си.Благодаря за коментара.
  • Деветата симфония на... Поздравления за творбата!
  • Георги,така е...романтика може да се открие навсякъде,стига душата ти да го иска.
    Таня,току се появи и златната рибка.Само добре си помисли какво ще си пожелаеш.
    Влади,лято,море,русалки как да не се вдъхновиш Приятелю.
  • ... броя камъни... и чакам златната вода.
    оная дето и блести, и напоява.
  • Девета вълна... Дванадесети бал... Любов...
    Хареса ми...
  • Ели,реалността ни праща самотата,а подсъзнанието надеждата за споделеност.
  • Рени,девятьй вал,очакване,съдба!
    Дочка,може би самотата винаги очаква деветата вълна.
    Маргарита,винаги в очакването се крие трепетта на несбъднатите желания.
  • Само един самотник може така да почувства ласката на морската вълна'.
    А Деветата е по-специална и може би е метафоричен образ на очакваната споделеност...
    Харесах, Гавраиле!
  • Е, не! Не е самотник камъкът! Има ритъм в прегръдките на вълната. Тя идва, прегръща го, облива го и се дръпва, за да дойде пак. А по време на прилив двамата са сгушени... Колко е красив и жив мокрият камък!
  • И сблъсъкът понякога лекува самотата...
    Деветата и камъкът за кратко са щастливи.
    И по-добре прегърнати макар за кратко
    отколкото завинаги да се разминат...

    Аплодисменти и от мен!
  • Гавраиле, харесах творбата ти много и вложеното в нея, а "стиха" си отнесох към вълната - Девятый вал!
  • Рени,знаеш моята слабост.Коментар в стих.Как можа да сътвориш такова великолепие.Възхитен съм.Повече го харесвам от моята творба.Благодаря ти!
  • самотникът все някога ще тръгне
    и камъкът ще потрепери в самота
    деветата вълна ще се завърне
    ще го залее с ярост - тя също е сама
    и някак тъжно, елегантно ще си тръгне
    с последна ласка към самотната скала
    мощта си тя не знае...миг преди да тръгне
    скалата ще изтръгне ...след тях - и тишина!
  • Доче,усетих бризът в твоите думи.А деветата вълна, нима я няма и в самите нас.
    Катя,поздрав и на теб!
  • Силен стих!Поздравления, Гавраил!
  • Прекрасно е, да имаш усета за тази девета вълна! Морски поздрав от мен!
  • Милко,благодаря за образният начин по който коментираш стиха.Носи удоволетворение.Благодаря!
  • Младене,в нея има нещо мистично и недоисказано.
  • Понякога деветата вълна си заслужава гледката, дори да сме загубили всичко в този живот. Поздрав, Гавраил!
  • Иржи,небето и морето, там винаги романтиката крие своите изненади.
    Хубава вечер!
  • От небето не се страхувам,освен,когато гърми и святка,но от морето...особено нощем изпитвам неописуем ужас!А ти така романтично си описал усещането от допира с вълните,че убедително ме правиш съпричастна...
  • Приятелю,много е горещо дори на плажа а и при това многообразие на монокини една девета вълна да те охлади е доста приятно.
  • Хубаво е Гавраиле! Но вместо да седим на камъка, не е ли по-добре да отидем на плаж! Там има какво да срещнем! Поздрави!
  • Лиа,удоволствие беше да те видя на моята страница!
  • Ех, Гавраил, хубаво е да те чете човек! Благодаря! Поздрави !
Propuestas
: ??:??