Стоя на камъка,
броя вълните
и чакам моята,
деветата вълна,
и тя пристига,
разпенила следите,
мощна и красива,
родена от бездна.
Вторачена във мен,
със пръски ме облива,
докосва ме със нежност,
ласки на жена,
а после връща се назад,
във недра се скрива,
един самотник, камъкът,
и деветата вълна.
Август,2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
