8.08.2018 г., 20:45

Деветата вълна

1.5K 9 29

Стоя на камъка,

броя вълните

и чакам моята,

деветата вълна,

и тя пристига,

разпенила следите,

мощна и красива,

родена от бездна.

Вторачена във мен,

със пръски ме облива,

докосва ме със нежност,

ласки на жена,

а после връща се назад,

във недра се скрива,

един самотник, камъкът,

и деветата вълна.

 

Август,2018г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена,заради твоят коментар отново я прочетох стиха си с удоволствие.
  • Прекрасно е, Гавраиле! И замисълът, и реализацията...
  • Ех,тези наши спомени Ангеле!Поздрав и на теб Приятелю.
  • Хубав стих Приятелю,представих си го и една песен прозвуча в съзнанието ми!!!"Петнадесет лалета"Поздравления !!!
  • Росица,когато слушам деветата симфония сякаш чувам грохота на душата си.Благодаря за коментара.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...