23 abr 2010, 14:25

Диаболично

1.6K 0 25

                                              Диаболично

***

 

                          Във Царството на сенките когато тлях,

                          измислих хиляди причини да живея.

                          Сред пропасти и огнени езици оцелях,

                          но в потрес продължавах да немея...

 

                          А днес в нощта безумно светлината пада...

                          Не вижда Дявола – доволно си лудее.

                          Размесва хорър, екшън, мелодрама, сага –

                          на сцената на Пъкъла страхотно се куфее...

 

                          Ужасно трудно е да се измъкнеш сам,

                          изцеждайки последните си сили...

                          Но като дар от Бога идва топла длан

                          приятелски протегната – със думи мили.

 

 

 

                 С благодарност на всички светли души Откровенци!!!

 

Приятели, реших вече да не пиша коментари, защото не се гледа с добро око на тях, ако са критични, въпреки доброжелателството ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз Овен съм си проклет -
    егоизмът ми е всеизвестен
    Но не мога да се въздържа
    от коментар уместен!
    А и това не е лъжа -
    че станах форумец заклет!
  • На 105 години, зодия Овен и от София?! Последния ти коментар го доказа. Иначе се чудех какво да ти напиша - двойка или две на релсички. А на мен кой ще ми пише коментари, а?! Ти за мен помисли ли?! Не!!! Само за себе си мислиш, нали?! Е, сега и аз само за теб ще мисля. Мисли му...Плами!!!
  • Дотук ми бяха силите -
    изплезвам се на самовилите :P
    Със мишката се въоръжавам
    и коментари почвам да раздавам!
    На който не са му нужни - да не ги чете
    и - моля - да ми прати писъмце
    във abv!

    А на вас, приятели, благодаря от все сърце!
  • Понякога толкова малко ти трябва-
    протегната дружеска длан,
    която те вдига, когато си паднал
    със думите:“Ти не си сам"
    И тръгваш отново по пътя нагоре,
    треперещ кат' бито пале,
    но стплен от нови надежди и воля
    разбираш, че имаш криле
    и смело прелиташ планински вериги,
    извършваш добри чудеса...
    Понякога тлкова малко ти стига,
    но колко ти липсва в света!
  • Плами, още една протегната ръка и от мен!
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...