Диаболично
***
Във Царството на сенките когато тлях,
измислих хиляди причини да живея.
Сред пропасти и огнени езици оцелях,
но в потрес продължавах да немея...
А днес в нощта безумно светлината пада...
Не вижда Дявола – доволно си лудее.
Размесва хорър, екшън, мелодрама, сага –
на сцената на Пъкъла страхотно се куфее...
Ужасно трудно е да се измъкнеш сам,
изцеждайки последните си сили...
Но като дар от Бога идва топла длан
приятелски протегната – със думи мили.
С благодарност на всички светли души Откровенци!!!
Приятели, реших вече да не пиша коментари, защото не се гледа с добро око на тях, ако са критични, въпреки доброжелателството ми.
© Плами Всички права запазени
егоизмът ми е всеизвестен
Но не мога да се въздържа
от коментар уместен!
А и това не е лъжа -
че станах форумец заклет!