23.04.2010 г., 14:25

Диаболично

1.6K 0 25

                                              Диаболично

***

 

                          Във Царството на сенките когато тлях,

                          измислих хиляди причини да живея.

                          Сред пропасти и огнени езици оцелях,

                          но в потрес продължавах да немея...

 

                          А днес в нощта безумно светлината пада...

                          Не вижда Дявола – доволно си лудее.

                          Размесва хорър, екшън, мелодрама, сага –

                          на сцената на Пъкъла страхотно се куфее...

 

                          Ужасно трудно е да се измъкнеш сам,

                          изцеждайки последните си сили...

                          Но като дар от Бога идва топла длан

                          приятелски протегната – със думи мили.

 

 

 

                 С благодарност на всички светли души Откровенци!!!

 

Приятели, реших вече да не пиша коментари, защото не се гледа с добро око на тях, ако са критични, въпреки доброжелателството ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз Овен съм си проклет -
    егоизмът ми е всеизвестен
    Но не мога да се въздържа
    от коментар уместен!
    А и това не е лъжа -
    че станах форумец заклет!
  • На 105 години, зодия Овен и от София?! Последния ти коментар го доказа. Иначе се чудех какво да ти напиша - двойка или две на релсички. А на мен кой ще ми пише коментари, а?! Ти за мен помисли ли?! Не!!! Само за себе си мислиш, нали?! Е, сега и аз само за теб ще мисля. Мисли му...Плами!!!
  • Дотук ми бяха силите -
    изплезвам се на самовилите :P
    Със мишката се въоръжавам
    и коментари почвам да раздавам!
    На който не са му нужни - да не ги чете
    и - моля - да ми прати писъмце
    във abv!

    А на вас, приятели, благодаря от все сърце!
  • Понякога толкова малко ти трябва-
    протегната дружеска длан,
    която те вдига, когато си паднал
    със думите:“Ти не си сам"
    И тръгваш отново по пътя нагоре,
    треперещ кат' бито пале,
    но стплен от нови надежди и воля
    разбираш, че имаш криле
    и смело прелиташ планински вериги,
    извършваш добри чудеса...
    Понякога тлкова малко ти стига,
    но колко ти липсва в света!
  • Плами, още една протегната ръка и от мен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...