Apr 23, 2010, 2:25 PM

Диаболично

1.6K 0 25

                                              Диаболично

***

 

                          Във Царството на сенките когато тлях,

                          измислих хиляди причини да живея.

                          Сред пропасти и огнени езици оцелях,

                          но в потрес продължавах да немея...

 

                          А днес в нощта безумно светлината пада...

                          Не вижда Дявола – доволно си лудее.

                          Размесва хорър, екшън, мелодрама, сага –

                          на сцената на Пъкъла страхотно се куфее...

 

                          Ужасно трудно е да се измъкнеш сам,

                          изцеждайки последните си сили...

                          Но като дар от Бога идва топла длан

                          приятелски протегната – със думи мили.

 

 

 

                 С благодарност на всички светли души Откровенци!!!

 

Приятели, реших вече да не пиша коментари, защото не се гледа с добро око на тях, ако са критични, въпреки доброжелателството ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз Овен съм си проклет -
    егоизмът ми е всеизвестен
    Но не мога да се въздържа
    от коментар уместен!
    А и това не е лъжа -
    че станах форумец заклет!
  • На 105 години, зодия Овен и от София?! Последния ти коментар го доказа. Иначе се чудех какво да ти напиша - двойка или две на релсички. А на мен кой ще ми пише коментари, а?! Ти за мен помисли ли?! Не!!! Само за себе си мислиш, нали?! Е, сега и аз само за теб ще мисля. Мисли му...Плами!!!
  • Дотук ми бяха силите -
    изплезвам се на самовилите :P
    Със мишката се въоръжавам
    и коментари почвам да раздавам!
    На който не са му нужни - да не ги чете
    и - моля - да ми прати писъмце
    във abv!

    А на вас, приятели, благодаря от все сърце!
  • Понякога толкова малко ти трябва-
    протегната дружеска длан,
    която те вдига, когато си паднал
    със думите:“Ти не си сам"
    И тръгваш отново по пътя нагоре,
    треперещ кат' бито пале,
    но стплен от нови надежди и воля
    разбираш, че имаш криле
    и смело прелиташ планински вериги,
    извършваш добри чудеса...
    Понякога тлкова малко ти стига,
    но колко ти липсва в света!
  • Плами, още една протегната ръка и от мен!
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...