10 mar 2020, 23:47

Диагноза

  Poesía » Otra
1.7K 5 18

Люлее пътник срещу вятъра стебло,

а споменът – болящ до корен,

препъва го с последното листо,

но път не гледа синьото отгоре.

 

Завърта по часовниковата стрелка

градежа на човешките копнежи

и сее вярата, че тук ще е така,

ако не е – е, кой ще забележи...

 

Наоколо – ни гръм, ни светлина,

сълзата му в небе не ще да пада,

а бурята отдавна не расте в калта.

В душата му дъждът от суша страда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...