10 мар. 2020 г., 23:47

Диагноза 

  Поэзия » Другая
1062 5 18

Люлее пътник срещу вятъра стебло,

а споменът – болящ до корен,

препъва го с последното листо,

но път не гледа синьото отгоре.

 

Завърта по часовниковата стрелка

градежа на човешките копнежи

и сее вярата, че тук ще е така,

ако не е – е, кой ще забележи...

 

Наоколо – ни гръм, ни светлина,

сълзата му в небе не ще да пада,

а бурята отдавна не расте в калта.

В душата му дъждът от суша страда.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??