Диагноза
Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка
градежа на човешките копнежи
и сее вярата, че тук ще е така,
ако не е – е, кой ще забележи...
Наоколо – ни гръм, ни светлина,
сълзата му в небе не ще да пада,
а бурята отдавна не расте в калта.
В душата му дъждът от суша страда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Така да бъде... Здраве да е!
