Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка
градежа на човешките копнежи
и сее вярата, че тук ще е така,
ако не е – е, кой ще забележи...
Наоколо – ни гръм, ни светлина,
сълзата му в небе не ще да пада,
а бурята отдавна не расте в калта.
В душата му дъждът от суша страда.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up