Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка
градежа на човешките копнежи
и сее вярата, че тук ще е така,
ако не е – е, кой ще забележи...
Наоколо – ни гръм, ни светлина,
сълзата му в небе не ще да пада,
а бурята отдавна не расте в калта.
В душата му дъждът от суша страда.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Така да бъде... Здраве да е!