joanna_vas (Йоанна)
223 460
9 jun 2005, 7:25

ДИАЛОГ МЕЖДУ ПЛОДА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЖИВОТА /On Line с Cefules/ 

  Poesía
959 0 5

Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?

 

 

- Ще те облека в мислите си,

а ти ги съблечи!

Първо разголи рамото -

едното.

После гръдта си разголи.

После нека мислите се стичат

непреходни

по теб -

като нощница бяла,

като жива вода

подобно светлина на разтапяща се свещ ...

 

- Дума по дума на сън

ме изричай.

Кандило в сърцето разпалвай.

Очите

покривай ми с кал!

И нямам лице.

Гласът съм на стръкче тревица

покълало в утрото

с трепет.

Изменчива сянка

на думите

свити

във ъгъла светъл на мрачния ден ...

 

- Ръцете протягам към теб!

Молитва за мене си

свята.

Изричам те ред подир ред.

Несбъднато

в мен те желая.

През рамото -

с дъх те закрилям.

Стопява се сянкатa твоя,

от восък

разлята по мен -

сълзи по дланта на Твореца ...

 

- Олтар са ръцете ти

свити,

подобно на птиче крило.

На къс от небе

те изписвам

с разпален в сърцето

фитил

и с мислите твои

нескрито

пътеките вити чертая –

намерила

в бездната брод...

Пристъпвам

до болка незрима.

Събличай до мъдрост

Душата!

Дъбоко сме стигнали в Рая...

И хляб ми бъди

на трапезата кръгла.

Живот, който в нас се стопява ...

 

- С миро си помазала тихо

нозете

на времето!

Врата си вселенска и Път,

който

в нас се разтваря...

Плода от Дървото,

откъснат за мен в урожая!

Сега ... си изцяло

без тлен.

От мисъл създавам те цяла.

Творя те...

Скъсява се сянката бяла!

В градината вечна

прегръщам те мълком

и себе си

искам

във теб ... докрай да позная...

 

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??