9 jun 2005, 7:25

ДИАЛОГ МЕЖДУ ПЛОДА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЖИВОТА /On Line с Cefules/

  Poesía
1.2K 0 5

Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?

 

 

- Ще те облека в мислите си,

а ти ги съблечи!

Първо разголи рамото -

едното.

После гръдта си разголи.

После нека мислите се стичат

непреходни

по теб -

като нощница бяла,

като жива вода

подобно светлина на разтапяща се свещ ...

 

- Дума по дума на сън

ме изричай.

Кандило в сърцето разпалвай.

Очите

покривай ми с кал!

И нямам лице.

Гласът съм на стръкче тревица

покълало в утрото

с трепет.

Изменчива сянка

на думите

свити

във ъгъла светъл на мрачния ден ...

 

- Ръцете протягам към теб!

Молитва за мене си

свята.

Изричам те ред подир ред.

Несбъднато

в мен те желая.

През рамото -

с дъх те закрилям.

Стопява се сянкатa твоя,

от восък

разлята по мен -

сълзи по дланта на Твореца ...

 

- Олтар са ръцете ти

свити,

подобно на птиче крило.

На къс от небе

те изписвам

с разпален в сърцето

фитил

и с мислите твои

нескрито

пътеките вити чертая –

намерила

в бездната брод...

Пристъпвам

до болка незрима.

Събличай до мъдрост

Душата!

Дъбоко сме стигнали в Рая...

И хляб ми бъди

на трапезата кръгла.

Живот, който в нас се стопява ...

 

- С миро си помазала тихо

нозете

на времето!

Врата си вселенска и Път,

който

в нас се разтваря...

Плода от Дървото,

откъснат за мен в урожая!

Сега ... си изцяло

без тлен.

От мисъл създавам те цяла.

Творя те...

Скъсява се сянката бяла!

В градината вечна

прегръщам те мълком

и себе си

искам

във теб ... докрай да позная...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...