ДИАЛОГ МЕЖДУ ПЛОДА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЖИВОТА /On Line с Cefules/
Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?
- Ще те облека в мислите си,
а ти ги съблечи!
Първо разголи рамото -
едното.
После гръдта си разголи.
После нека мислите се стичат
непреходни
по теб -
като нощница бяла,
като жива вода
подобно светлина на разтапяща се свещ ...
- Дума по дума на сън
ме изричай.
Кандило в сърцето разпалвай.
Очите
покривай ми с кал!
И нямам лице.
Гласът съм на стръкче тревица
покълало в утрото
с трепет.
Изменчива сянка
на думите
свити
във ъгъла светъл на мрачния ден ...
- Ръцете протягам към теб!
Молитва за мене си
свята.
Изричам те ред подир ред.
Несбъднато
в мен те желая.
През рамото -
с дъх те закрилям.
Стопява се сянкатa твоя,
от восък
разлята по мен -
сълзи по дланта на Твореца ...
- Олтар са ръцете ти
свити,
подобно на птиче крило.
На къс от небе
те изписвам
с разпален в сърцето
фитил
и с мислите твои
нескрито
пътеките вити чертая –
намерила
в бездната брод...
Пристъпвам
до болка незрима.
Събличай до мъдрост
Душата!
Дъбоко сме стигнали в Рая...
И хляб ми бъди
на трапезата кръгла.
Живот, който в нас се стопява ...
- С миро си помазала тихо
нозете
на времето!
Врата си вселенска и Път,
който
в нас се разтваря...
Плода от Дървото,
откъснат за мен в урожая!
Сега ... си изцяло
без тлен.
От мисъл създавам те цяла.
Творя те...
Скъсява се сянката бяла!
В градината вечна
прегръщам те мълком
и себе си
искам
във теб ... докрай да позная...
© Йоанна All rights reserved.
