9 июн. 2005 г., 07:25

ДИАЛОГ МЕЖДУ ПЛОДА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЖИВОТА /On Line с Cefules/

1.2K 0 5

Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?

 

 

- Ще те облека в мислите си,

а ти ги съблечи!

Първо разголи рамото -

едното.

После гръдта си разголи.

После нека мислите се стичат

непреходни

по теб -

като нощница бяла,

като жива вода

подобно светлина на разтапяща се свещ ...

 

- Дума по дума на сън

ме изричай.

Кандило в сърцето разпалвай.

Очите

покривай ми с кал!

И нямам лице.

Гласът съм на стръкче тревица

покълало в утрото

с трепет.

Изменчива сянка

на думите

свити

във ъгъла светъл на мрачния ден ...

 

- Ръцете протягам към теб!

Молитва за мене си

свята.

Изричам те ред подир ред.

Несбъднато

в мен те желая.

През рамото -

с дъх те закрилям.

Стопява се сянкатa твоя,

от восък

разлята по мен -

сълзи по дланта на Твореца ...

 

- Олтар са ръцете ти

свити,

подобно на птиче крило.

На къс от небе

те изписвам

с разпален в сърцето

фитил

и с мислите твои

нескрито

пътеките вити чертая –

намерила

в бездната брод...

Пристъпвам

до болка незрима.

Събличай до мъдрост

Душата!

Дъбоко сме стигнали в Рая...

И хляб ми бъди

на трапезата кръгла.

Живот, който в нас се стопява ...

 

- С миро си помазала тихо

нозете

на времето!

Врата си вселенска и Път,

който

в нас се разтваря...

Плода от Дървото,

откъснат за мен в урожая!

Сега ... си изцяло

без тлен.

От мисъл създавам те цяла.

Творя те...

Скъсява се сянката бяла!

В градината вечна

прегръщам те мълком

и себе си

искам

във теб ... докрай да позная...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...