Те очите ти така са научени,
гледат, а нищо не виждат
и сърцето така е научено,
бие, ще разкъса гърдите ти,
блъска даже, но не усеща.
И времето някак научи те
да съществуваш, не да живееш.
Спомените чета по лицето ти,
влезли в образ на бръчки дълбоки,
юмрук да надигнеш, ще можеш ли
над масичка няколко оки.
А прашасало до болка е времето, ...