29 may 2024, 16:42  

Диалог със съдбата 

  Poesía » Filosófica
253 3 4

 

 

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:

„Аз знам, че си бил на върха – истински   крал,

макар и за малко, с предателска   свита,

но с твоята истина всъщност как си   живял?”

 

 

Неистово питам  се в отговор  – на какво  да заложа?

Душа, наранена, какво ли ще понесеш?

Прости ми, не лъжа!  О, мили мой Боже,

стрелна се черен спомен с дъх на лепкава леш…

 

Съдбата изсмя се и бавно  отива

към други крале – разноцветен  гранит,

Душата  ми някак  се сви, стана ѝ криво,

но  с трудната истина засия в своя  бит!

© Нина Стоянова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Буриме »

29 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??