esenna (Нина Стоянова)
64 443
29.05.2024 г., 16:42 ч.  

Диалог със съдбата 

  Поезия » Философска
112 2 4

 

 

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:

„Аз знам, че си бил на върха – истински   крал,

макар и за малко, с предателска   свита,

но с твоята истина всъщност как си   живял?”

 

 

Неистово питам  се в отговор  – на какво  да заложа?

Душа, наранена, какво ли ще понесеш?

Прости ми, не лъжа!  О, мили мой Боже,

стрелна се черен спомен с дъх на лепкава леш…

 

Съдбата изсмя се и бавно  отива

към други крале – разноцветен  гранит,

Душата  ми някак  се сви, стана ѝ криво,

но  с трудната истина засия в своя  бит!

© Нина Стоянова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??