esenna (Нина Стоянова)
65 446
29 мая 2024 г., 16:42  

Диалог със съдбата 

  Поэзия » Философская
252 3 4

 

 

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:

„Аз знам, че си бил на върха – истински   крал,

макар и за малко, с предателска   свита,

но с твоята истина всъщност как си   живял?”

 

 

Неистово питам  се в отговор  – на какво  да заложа?

Душа, наранена, какво ли ще понесеш?

Прости ми, не лъжа!  О, мили мой Боже,

стрелна се черен спомен с дъх на лепкава леш…

 

Съдбата изсмя се и бавно  отива

към други крале – разноцветен  гранит,

Душата  ми някак  се сви, стана ѝ криво,

но  с трудната истина засия в своя  бит!

© Нина Стоянова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Буриме »

29 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??