May 29, 2024, 4:42 PM  

Диалог със съдбата 

  Poetry » Phylosophy
281 3 4

 

 

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:

„Аз знам, че си бил на върха – истински   крал,

макар и за малко, с предателска   свита,

но с твоята истина всъщност как си   живял?”

 

 

Неистово питам  се в отговор  – на какво  да заложа?

Душа, наранена, какво ли ще понесеш?

Прости ми, не лъжа!  О, мили мой Боже,

стрелна се черен спомен с дъх на лепкава леш…

 

Съдбата изсмя се и бавно  отива

към други крале – разноцветен  гранит,

Душата  ми някак  се сви, стана ѝ криво,

но  с трудната истина засия в своя  бит!

© Нина Стоянова All rights reserved.

The work is a contestant:

Буриме »

29 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??