10 sept 2006, 16:28

Диалог в мрежата

  Poesía
845 0 5
Той:
За срещата ни просто думи няма.
Очаквах я, като стихийно бедствие,
но ние с тебе заживяхме двамата
виртуално, без пагубни последствия.
На твойте познати свих кръга.
Те бяха тъпи, много бъхтех с палци,
но след теб се движеше тълпа,
тълпа поети - интелектуалци.
Тя:
Аз помня как оплю ги ти без страх,
от неприязън ли или от неизвесност.
Макар да имаше и между тях
навярно много готини момчета.
Той:
Капризите ти мигом утолявах.
Всяка нощ - желаех да е брачна.
За тебе в нелегалност се покрих
но слава богу, не съвсем удачно.
Тя:
Ти стана многолицев аноним
и дращеше и хапеше безкрайно.
Сменяше цвета от морав в син
с айптата от клубове незнайни.
Той:
А ти ме чакаше тогава в онзи ден.
Админски бан за миг и тъй нататък...
Заглъхнаха - "глупак", "идиот", "кретен"
и някой екстри мисля си в придатък.
Днес за среща аз не съм готов.
Страх от теб, страх от нощта интимна,
Като японците със спомена суров
от нова бомба, там над Хирошима.

Пародия по песента Хирошима на Слава Медяник

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...