Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)
101 275
10.09.2006 г., 16:28 ч.

Диалог в мрежата 

  Поезия
690 0 5
Той:
За срещата ни просто думи няма.
Очаквах я, като стихийно бедствие,
но ние с тебе заживяхме двамата
виртуално, без пагубни последствия.
На твойте познати свих кръга.
Те бяха тъпи, много бъхтех с палци,
но след теб се движеше тълпа,
тълпа поети - интелектуалци.
Тя:
Аз помня как оплю ги ти без страх,
от неприязън ли или от неизвесност.
Макар да имаше и между тях
навярно много готини момчета.
Той:
Капризите ти мигом утолявах.
Всяка нощ - желаех да е брачна.
За тебе в нелегалност се покрих
но слава богу, не съвсем удачно.
Тя:
Ти стана многолицев аноним
и дращеше и хапеше безкрайно.
Сменяше цвета от морав в син
с айптата от клубове незнайни.
Той:
А ти ме чакаше тогава в онзи ден.
Админски бан за миг и тъй нататък...
Заглъхнаха - "глупак", "идиот", "кретен"
и някой екстри мисля си в придатък.
Днес за среща аз не съм готов.
Страх от теб, страх от нощта интимна,
Като японците със спомена суров
от нова бомба, там над Хирошима.

Пародия по песента Хирошима на Слава Медяник

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??