31 dic 2007, 15:47

Дилема

800 0 11

Морето ме погълна с тъмната си сила,

удави вярата във всяка земна власт,

лиши ме от човешката съмнителна закрила

и трупаше забрава пласт след пласт,

разгърнаха вълните наметало над греха ми,

изтриха черните мастилени петна,

затрупаха със пяна пясъчна страха ми

от чувството измамно за вина.

Морето сякаш ме изкъпа и пречисти,

разплете струните на гневния ми глас,

разчисти от препятствия житейската ми писта,

където гол стоях пред вътрешното Аз

и продължаваха вълните да обливат

ненужната, разпъната на съд, душа,

разломните стихии ме мачкат и заливат,

живея-съществувам предстои ми да реша.

 

Желая ви весело посрещане на Нова година!

И нека да е по-добра от старата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...