31 dic 2007, 15:47

Дилема

795 0 11

Морето ме погълна с тъмната си сила,

удави вярата във всяка земна власт,

лиши ме от човешката съмнителна закрила

и трупаше забрава пласт след пласт,

разгърнаха вълните наметало над греха ми,

изтриха черните мастилени петна,

затрупаха със пяна пясъчна страха ми

от чувството измамно за вина.

Морето сякаш ме изкъпа и пречисти,

разплете струните на гневния ми глас,

разчисти от препятствия житейската ми писта,

където гол стоях пред вътрешното Аз

и продължаваха вълните да обливат

ненужната, разпъната на съд, душа,

разломните стихии ме мачкат и заливат,

живея-съществувам предстои ми да реша.

 

Желая ви весело посрещане на Нова година!

И нека да е по-добра от старата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...