31 дек. 2007 г., 15:47

Дилема

793 0 11

Морето ме погълна с тъмната си сила,

удави вярата във всяка земна власт,

лиши ме от човешката съмнителна закрила

и трупаше забрава пласт след пласт,

разгърнаха вълните наметало над греха ми,

изтриха черните мастилени петна,

затрупаха със пяна пясъчна страха ми

от чувството измамно за вина.

Морето сякаш ме изкъпа и пречисти,

разплете струните на гневния ми глас,

разчисти от препятствия житейската ми писта,

където гол стоях пред вътрешното Аз

и продължаваха вълните да обливат

ненужната, разпъната на съд, душа,

разломните стихии ме мачкат и заливат,

живея-съществувам предстои ми да реша.

 

Желая ви весело посрещане на Нова година!

И нека да е по-добра от старата!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...