31.12.2007 г., 15:47

Дилема

791 0 11

Морето ме погълна с тъмната си сила,

удави вярата във всяка земна власт,

лиши ме от човешката съмнителна закрила

и трупаше забрава пласт след пласт,

разгърнаха вълните наметало над греха ми,

изтриха черните мастилени петна,

затрупаха със пяна пясъчна страха ми

от чувството измамно за вина.

Морето сякаш ме изкъпа и пречисти,

разплете струните на гневния ми глас,

разчисти от препятствия житейската ми писта,

където гол стоях пред вътрешното Аз

и продължаваха вълните да обливат

ненужната, разпъната на съд, душа,

разломните стихии ме мачкат и заливат,

живея-съществувам предстои ми да реша.

 

Желая ви весело посрещане на Нова година!

И нека да е по-добра от старата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...