4 ene 2009, 10:13

Дилема

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Моят живот си е мой.

Той не е приказка бяла,

нито аз съм приказна фея,

дошла от нереалния свят.

Животът е сурова и вечна борба.

Пресукана нишка от прежда,

сядена от молец,

младо листо от липа,

пастелна кутия с шарени краски,

късче светлина, затворено

от междупанелно пространство,

искрица от лятото в буркана от сладко.

Възвишени цели, мрачни интриги,

трудна задача, теорема, аксиома,

или началото на нов роман.

Моят живот си е мой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...