4 ene 2009, 10:13

Дилема

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Моят живот си е мой.

Той не е приказка бяла,

нито аз съм приказна фея,

дошла от нереалния свят.

Животът е сурова и вечна борба.

Пресукана нишка от прежда,

сядена от молец,

младо листо от липа,

пастелна кутия с шарени краски,

късче светлина, затворено

от междупанелно пространство,

искрица от лятото в буркана от сладко.

Възвишени цели, мрачни интриги,

трудна задача, теорема, аксиома,

или началото на нов роман.

Моят живот си е мой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...