Моят живот си е мой.
Той не е приказка бяла,
нито аз съм приказна фея,
дошла от нереалния свят.
Животът е сурова и вечна борба.
Пресукана нишка от прежда,
сядена от молец,
младо листо от липа,
пастелна кутия с шарени краски,
късче светлина, затворено
от междупанелно пространство,
искрица от лятото в буркана от сладко.
Възвишени цели, мрачни интриги,
трудна задача, теорема, аксиома,
или началото на нов роман.
Моят живот си е мой.
© Павлина Петкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
