Моят живот си е мой.
Той не е приказка бяла,
нито аз съм приказна фея,
дошла от нереалния свят.
Животът е сурова и вечна борба.
Пресукана нишка от прежда,
сядена от молец,
младо листо от липа,
пастелна кутия с шарени краски,
късче светлина, затворено
от междупанелно пространство,
искрица от лятото в буркана от сладко.
Възвишени цели, мрачни интриги,
трудна задача, теорема, аксиома,
или началото на нов роман.
Моят живот си е мой.
© Павлина Петкова All rights reserved.
Поздравления!