Моят живот си е мой.
Той не е приказка бяла,
нито аз съм приказна фея,
дошла от нереалния свят.
Животът е сурова и вечна борба.
Пресукана нишка от прежда,
сядена от молец,
младо листо от липа,
пастелна кутия с шарени краски,
късче светлина, затворено
от междупанелно пространство,
искрица от лятото в буркана от сладко.
Възвишени цели, мрачни интриги,
трудна задача, теорема, аксиома,
или началото на нов роман.
Моят живот си е мой.
© Павлина Петкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
