4.01.2009 г., 10:13

Дилема

1.3K 0 4

Моят живот си е мой.

Той не е приказка бяла,

нито аз съм приказна фея,

дошла от нереалния свят.

Животът е сурова и вечна борба.

Пресукана нишка от прежда,

сядена от молец,

младо листо от липа,

пастелна кутия с шарени краски,

късче светлина, затворено

от междупанелно пространство,

искрица от лятото в буркана от сладко.

Възвишени цели, мрачни интриги,

трудна задача, теорема, аксиома,

или началото на нов роман.

Моят живот си е мой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...