4 янв. 2009 г., 10:13

Дилема

1.3K 0 4

Моят живот си е мой.

Той не е приказка бяла,

нито аз съм приказна фея,

дошла от нереалния свят.

Животът е сурова и вечна борба.

Пресукана нишка от прежда,

сядена от молец,

младо листо от липа,

пастелна кутия с шарени краски,

късче светлина, затворено

от междупанелно пространство,

искрица от лятото в буркана от сладко.

Възвишени цели, мрачни интриги,

трудна задача, теорема, аксиома,

или началото на нов роман.

Моят живот си е мой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...