Д И Л Е М А
Безкрайно откровена с тебе бях
във всеки миг, откакто те познавам.
Дали с това те отегчих
или пък себе си аз заблуждавам?
Хей, Слънчице, какво направи с мен –
омая ме, а после се изплаши?!?!
Бленувам аз за теб и нощ, и ден!
Все още пазя спомените наши....
Дали и двамата да не престанем
да ровим и подклаждаме жарта,
защото огънят ще ни запали,
а страх ни е от болка след това?
Или не трябва да се потопим изцяло
в магическите пламнали искри?
Така ще разберем, че не случайно,
а трябвало е да се срещнем аз и ти!
© Светла Чакърова Todos los derechos reservados