Д И Л Е М А

Безкрайно откровена с тебе бях

във всеки миг, откакто те познавам.

Дали с това те отегчих

или пък себе си аз заблуждавам?

Хей, Слънчице, какво направи с мен –

омая ме, а после се изплаши?!?!

Бленувам аз за теб и нощ, и ден!

Все още пазя спомените наши....

Дали и двамата да не престанем

да ровим и подклаждаме жарта,

защото огънят ще ни запали,

а страх ни е от болка след това?

Или не трябва да се потопим изцяло

в магическите пламнали искри?

Така ще разберем, че не случайно,

а трябвало е да се срещнем аз  и ти!