22.02.2011 г., 20:00

Дилема

651 0 1

Д И Л Е М А

 

Безкрайно откровена с тебе бях

във всеки миг, откакто те познавам.

Дали с това те отегчих

или пък себе си аз заблуждавам?

 

Хей, Слънчице, какво направи с мен –

омая ме, а после се изплаши?!?!

Бленувам аз за теб и нощ, и ден!

Все още пазя спомените наши....

 

Дали и двамата да не престанем

да ровим и подклаждаме жарта,

защото огънят ще ни запали,

а страх ни е от болка след това?

 

Или не трябва да се потопим изцяло

в магическите пламнали искри?

Така ще разберем, че не случайно,

а трябвало е да се срещнем аз  и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...